Иглика Василева е родена 21 август 1947 г. в София. Завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност английска филология. През годините работи в БТА, сп. „Панорама”, издателство „Народна култура” и издателство „Златорог”.
През последните години – най-популярният преводач от английски език у нас. Превела е книги на Съмърсет Моъм, Доктороу, Пол Остър, Уолт Уитман, Греъм Грийн, Ивлин Уо, Вирджиния Улф, Хенри Джеймс, Джон Банвил, Уилям Уортън, Айрис Мърдок и др.
Носителка е на наградата за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България през 1993 г. (за „Гордост” на Уилям Уортън) и през 1998 г. (за книги на Е. Л. Доктороу). Два пъти е отличена с националната награда „Христо Г. Данов” за литературен превод – през 2003 г. и през 2004 г., когато нейният превод на „Одисей” от Джойс се превърна в абсолютното събитие на книжния пазар и беше откроен като истински преводачески подвиг.

Как бихте описали работата, която вършите?  

Като творческа – категорично.  

Какво ви помага да имате винаги нови идеи във вашата работа?  

Предимно четенето, но не само на нови автори, а и препрочитането на класиката, в превода на която, за съжаление, все още съществуват много бели полета. Всъщност не е възможно да определиш стойността на съвременен автор, ако не познаваш класиката, защото тогава ще ти липсва основният критерий, аршинът, с който да премериш. Не е възможно да се оценяват авторите „по усет”, защото усетът е резултат на натрупана практика, познания и доказан вкус. Повтарям, доказан литературен вкус. Не бива книгите да се избират единствено на принципа „какво ме кефи”, тоест без никакъв професионален прочит, защото тогава изпростяването ни е в кърпа вързано. За съжаление именно по тоя принцип много издателства налагат вкусовете си на пазара.  

Предпочитан жанр – за превеждане, за четене?  

Автори с доказана стойност. Животът е много кратък, просто няма време за всичко и човек се вижда принуден да подбира и да се ограничава. Всъщност опитвала съм да чета всичко и досега се опитвам, но литературата много избледня, сега ударението определено е върху всевъзможни четива, най-вече развлекателни и псевдопоучителни, но не и върху литературата като изкуство, което те обогатява и осмисля живота.  

Последният път, когато отказахте да преведете текст за медия или издателство?  

Отказах да преведа наградената книга на Алън Холингхърст „The Line of Beauty”, с която той спечели наградата „Букър” за 2004. Като имате предвид казаното по-горе, сещате се защо. Но това не значи, че английската литература като цяло е избледняла. Дори в нашия засега не много литературен 21. век, англичаните могат да се похвалят с големи имена. Традицията си е традиция, а английската повествователна традиция се гради от много векове и има непоклатима основа.  

Кой е постоянният и най-трудно разрешим проблем във вашата работа?  

Верността към оригинала. Тя е по-трудна от верността към любимия, защото изисква много четене, много литературни, извънлитературни и страноведчески познания. Изисква владеене не само на два езика, но и на две култури, на два свята, изисква житейски опит. При това познанията в двете блюда на преводаческата везна трябва да са почти изравнени. Работата е, че готови преводачи не се раждат. Дори някои от тях да имат добър първи превод, това още не ги прави преводачи. Нужно е да натрупаш стотици страници зад гърба си, за да усвоиш дори само занаятчийската страна на превода. Отстрани изглежда лесно, но преводът далеч не се свежда до знаене на думички.  

Какво влияние върху идеите във вашата работа оказват парите?  

Дайте да не говорим за пари. Въобще това пари ли са? Ако претупваш разни кримки през куп за грош – може би да. Но ако превеждаш литература – не. На Запад, ама какъв Запад, та дори в Македония тарифите са по-високи. Но на Запад един преводач с име може да преживява цяла година с превода на две книги от по триста страници. Да преживява сносно – без притеснения. Тук това не стига само парното да си платиш. Добре че е мъжът ми да ме храни.  

Представата ви за коректен и добросъвестен издател?  

С радост мога да кажа, че в България такива има. Издателят преди всичко – според мен – трябва да е литературно образован човек и да има усещане за мисия, мисия да образова и облагородява, а не само да забавлява. И не случайно най-пошлите книги у нас се издават от хора влезли в бизнеса с пари, а не с професионализъм.  

Любимите ви книги за четене?  

Много са, толкова много, че наистина не мога да ги изброя. Или по-скоро нямам само една-две, които да са ми най-любими. Обичам да се връщам към класиката, главно английската, може би защото най-добре я познавам и с нея най-добре се лекувам от ядовете на ежедневието. И тук не изключвам модерната класика. Мога да кажа също така, че съм обичала почти всички книги, които съм превеждала. Освен това много харесвам Камю, Кафка и Бекет.  

А нелюбимите ви?  

Паулу Коелю и всякакъв друг вид псевдолитература.  

Книгите, преведени от вас, на които най-много държите?  

Трите книги на Вирджиния Улф – „Към фара”, „Собствена стая” и „Три гвинеи”, „Одисей” на Джеймс Джойс, „Александрийски квартет” на Лорънс Дърел (само първите три от четирите са мой превод), „Нюйоркска трилогия” и „Лунен дворец” на Пол Остър, Доктороу, Айрис Мърдок и Джанет Уинтерсън.  

Каква книга никога не бихте превеждали?  

Англичаните казват: никога не казвай „никога”! Та и аз да не се изхвърлям, но не бих превеждала тъпи книги, книги без дълбоко съдържание, с шаблонна фабула, банални, изтъркани и тривиални. По-скоро ще се хвана да чистя два входа.  

Кое изкуство поставяте на второ място след литературата?  

Изкушавам се да кажа „пак литературата”, но ако ви трябва разнообразие, тогава живописта.  

Усещате се силна, когато...  

Когато превеждам, но не знам дали думата е „силна”. Пфу, това е въпрос за цяло есе, защо ми го задавате?  

Усещате се слаба, когато...  

Не само слаба, но и напълно безпомощна, когато гледам как шумната и арогантна глупост ни залива отвсякъде, особено от телевизията. Как всичко се свежда до дребно любопитство, до модни тенденции и залитане по лишени от смисъл неща.  

Мястото, на което никога не сте била, но искате непременно да отидете?  

Била съм в Дъблин, но само за два дни, пък и не бях много свободна. Искам да го обиколя по стъпките на Леополд Блум – това искам. Бавно, спокойно и напоително. Без да бързам. Освен това много обичам морето и всяко място край море.  

Най-запомнящото се изречение от книгите, които сте прочели напоследък?  

Нека да е цял абзац, може ли? – „Все повече чувствам как издателите наблягат на актуалността. Незабавната, бързата, задъханата актуалност... Това темпо, тази задъханост те се опитват да натрапят на литературата. Онова, което създава истинската литература – например стилът, - се игнорира напълно. В сметката влизат само суперактуалната, интересна, гореща тема и бързината. По отношение на книгата се поставят същите изисквания, както спрямо писаната на коляно вестникарска статия. Така молохът на актуалността поглъща всичко, смила всичко.  

В резултат на това равнището на литературата се принизява до такава степен, че днес всеки е в състояние да напише (и пише!) книги – футболисти, естрадни певици, счетоводителки, полицаи. Писането престана да бъде изкуство, престана да бъде дори професия, а стана общодостъпно средство за самореклама, за правене на пари или за печелене на почитатели. Наводнение – ето какво заплашва изкуството, наводнение, потоп от аматьоризъм, повърхностност, немарливост, чиито кипящи от безсмислици бездни поглъщат всичко ценно, което се извисява над посредствеността и кича. Диктатурата на количеството, диктатурата на грамадата – ето проблемът, с който е много трудно да се справим. ... Вече не се пишат книги, а бестселъри” (Ришард Капушчински, „Лапидарии”).  

Коя книга най-много напомня за живота, който живеете?  

Май всички живеем „Митът за Сизиф”.  

Литературен герой, който ви е симпатичен?  

Чужденецът на Камю и падрето от „Силата и славата” на Греъм Грийн, но на първо място винаги ще си остане Хамлет.  

Най-забавната случка с книга през живота ви?  

Веднъж, в зората на компютрите, когато те бяха бледо подобие на днешните, преведох 200 страници и ги изтрих с едно натискане на копчето – на копчето, което не трябва, разбира се. Ужас! Толкова се потресох от този гнусен номер, който ми сви техниката, че върнах книгата, без да я допреведа, върнах аванса, намразих автора и оттогава вече много внимавам с всякакви копчета. Ако това не ви се струва забавно, за друго не се сещам.  

Вашата рецепта за хубава книга?  

Талант – Божият дар.